Днес и утре

Ето, че измина и още един семестър, а с него и половината от поредната учебна година.  Винаги зимният семестър ми се е струвал по-неприятен от летния. Въпреки това, измина доста бързо. Този факт малко ме притеснява, защото имам чувството, че даже няма да усетя как ще измине следващият семестър.

Ако трябва да направя някаква равносметка, бих казала, че през този семестър преживях доста неща. Някои хубави, други не чак толкова. Пред мен се откриха нови възможности  и неща над които не се бях замисляла.

През този семестър имах възможност да пътувам. Можех да участвам в програма за студенти на разменни начала. Странното е, че това е нещо, което исках, а се отказах. Отказах се в последния момент. Дори бях започнала да си подготвям документите за заминаването. Има и нещо друго…когато разбрах, че има възможност да замина се замислих над това, какво бих изпуснала през месеците,  в които няма да ме има. Осъзнах, че всъщност харесвам живота си тук, такъв какъвто е. Чувствам го напълно достатъчен. Замислих се и над това какво бих спечелила от едно пътуване. Размишлявах и над рисковете. Трудно се гради нещо, а може да бъде разрушено за секунди. Понякога трябва да се играе хазартно, а точно в този момент не бях готова на това. Направих жертва. Ако трябваше да действам импулсивно…бих заминала. Имах чувството, че в последно време прекалено много неща направих със замах и беше време да се спра. Да се замисля.

Оптимистично погледнато се надявам, че това няма да е единствената възможност да пътувам, а ще има и други такива.

Гледайки назад…чудя се…дали бих променила нещо от всичко сторено. Предполагам…не. Мисля си, че всяко едно решение е строго индивидуално и се взема при определени условия. А в момента, в който е взето, вероятно е най-правилното заради обстоятелствата, налагащи го.

С правилни и неправилни решения, с хубави и лоши преживявания времето си тече. Което ми напомня, че имам да чета за изпити и трябва да се захвана с това….

~ от estel4me на януари 21, 2009.