Силно и истинско
Какво му трябва на човек? Какво ми трябва на мен? Това е един от въпросите, които често си задавам.
През последните няколко дни, едно от нещата, от които най-много се нуждаех беше спокойствие. Има дни в които наистина нищо не върви или винаги се намира нещо, което да се обърка. Точно в момента, когато си кажеш, че не може да стане по-лошо, точно това се случва. Обикновено съдбата има гадно чувство за хумор…. Както и да е…в такива моменти на човек не му остава нищо друго освен да събере остатъка от сили и да продължи (опцията с отказването тук не важи).
През тези дни се замислих и над нещо друго. А именно това, че понякога отдаваме прекалено много енергия за неща, които не си заслужават, а само отнемат….и отнемат… Чудя се…колко ли време му трябва на човек за да сложи край на нещо такова. Колко време за да се осъзнае, да се примири?
От време на време се чувствам точно като една стихия. Вилнея в собствения си живот, опустошавам, не се спирам, докато не стигна там накъдето съм тръгнала. Понякога имам нужда от нещо, което да ме „приземява“ и да ми припомня забравеното.
Докато пишех статията се сетих за стихотворение на Елисавета Багряна „Стихии“. Ето го и него:
Стихии
Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите -
в родния ми град?
Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде напролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -
къщиците и градинките, и добитъка на хората -
в родния ми град?
Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
на които с букви кирилски пише „черното“ и „бялото“ -
в избите студен, каменни, завещани от дедите ни -
в родния ми град?
Как ще спреш ти мене – волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища – недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?
Статията оставам незавършена, защото често и в живота много неща остават недоизказани и неизяснени. 
Аз синтезирам законите на Мърфи така: „Всичко лошо се случва…за да ти е гадно.“
А това, че съдбата има извратено чувство за хумор е доказано много отдавна. Лично аз трудно успях да го асимилирам, но ще ти дам съвет – направи следния опит:
Хвани монети от 10 ст. ; 20 ст. ; 50 ст. ; 1 лв.
Опитай се небрежно да ги пъхнеш в някой от джобовете на дънките си.
Ако се справиш добре – ще падне най-малко една монета на земята. Познай коя ще падне
А спокойствието се постига много лесно – силен чай и блус (аз предпочитам B. B. King
)
Поздрави, Краси