Габриел Маркес
Докато гледах новините тази вечер попаднах на реклама на предаването „ГолямотоЧетене“. Откровено казано не съм го гледала до сега. Една от причините е, че все не успявах да го хвана по телевизията, а и нямам навика да следя някакво предаване по телевизията. Доколкото разбрах „Голямото Четене“ е вече към своя край и скоро ще определят любимия роман на българските читатели. Измежду изброените романи-финалисти ми направи впечатление „Сто години самота“ на Габриел Маркес. Интересното е, че за него авторът получава Нобелова награда през 1982г. Тъй като ми стана любопитно веднага се допитах до google за повече информация. И така открих следните 13 фрази за живота от Маркес:
1. Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз,когато съм до теб. 2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче. 3. Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце. 4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти. 5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой 6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, … откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея 7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят. 8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.. 9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си. 10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило. 11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората. 12. Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти. 13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.
Харесаха ми и за това реших да ги споделя в блога. А за по-любопитните ще дам и един линк към прощалното писмо на автора, смятам че заслужава да му се отдели време: http://www.crossroadbg.com/gabriel_garsiq_markes_-_prosthalno_pismo.html
Ще завърша с това, че ще си потърся книгата на Габриел Маркес „Сто години самота“. Предполагам това ще е едно от следващите неща, които ще прочета.
Нито тези фрази, нито „прощалното“ писмо имат нещо общо с Гарсия Маркес. Някой ги пусна в обращение преди години в Мрежата и човекът излезе с опровержение, в което каза, че е потресен, че някой може да повярва, че думи с такова ниско качество са писани от него. Порови още
Наистина се оказа, че това е така. Въпреки това за мен фразите и самото писмо не са думи с „ниско качество“. Намирам ги за стойностни и истински, не случайно ги публикувах. Автор или не, на мен ми харесват. Когато писах статията не беше съществено важно кой казва тези думи, а начинът по който ме накараха да се замисля. Ако съм въвела някого в заблуждение, съжалявам, източникът на информация е бил неверен.
Благодаря за бързата реакция на читателя.
***Статията я оставям по начина по който съм я публикувала първоначално***
Мда, Габриел Маркес е неправилно, името е Габриел Гарсия Маркес, като фамилията е Гарсия Маркес (при подреждане по азбучен ред отива на Г, а не на М).
Иначе книгата си струва. Може да се чете многократно и да намираш нови неща. Така ми действа Брюге, например.