Снежни дни
Не мога да кажа, че зимата е един от любимите ми сезони, но си има и своите хубави страни. И сами може да се досетите, че снегът е едно от нещата, които ми харесват. Ето вече, втори ден не спира да вали. Доста понатрупа. Снегът ме кара дори да забравя за студа. А едно от най-хубавите неща, които носи със себе си е тишината. Когато съм си вкъщи и изляза в градината….такова усещане просто няма. Всичко е бяла и тихо. Само снегът си вали безмълвно, необезпокояван от никой. Красота.
Тази сутрин трябваше да отида до магазина и за щастие стигнах невредима, за разлика от вчера, когато доста се по търкалях. Но беше забавно, напомни ми за времето, когато бях малка. Даже ми се прииска да си направим една снежна битка. А и какво пък толкова, не само децата могат да си играят в снега. Мисля си и за това, че колкото хората повече порастват сами убиват детското в себе си и го забравят. А е хубаво да се запази частица от него, поне аз смятам така.
Така че, смее ли някой да ме предизвика….Snowball Fight!
Ама то няма нищо по-хубаво от снежните дни. Но наистина – в един от тези дни ти се иска да направиш един flashback и да провериш какви пакости си правил в детството си. Например – защо през зимата най-любимото нещо на хлапетата е да правят снежни човеци…и то къде ?! – пред входните врати на блокове / къщи
А относно битките със снежни топки – веднъж се опитаха да ме победят…но не би, се оказах по-ловък от тях
П.П. Странно е в мрежата колко хора от Пазарджик има. Трябва след време да се направи мини-блог среща в Пазарджик
Поздрави, Краси