Желание
Беше студено.Небето беше посивяло, а от него се сипеше сняг. Макар и дебело облечена усещах студа по тялото си. Потрепнах.
Вече няколко минути стоях пред витрината на магазина и се чудех дали да вляза. Мина ми мисълта, че това място не е за мен.
Тук нямаше нищо, което щеше да ме направи по-щастлива от това, което съм. Направих крачка към вратата..поне, ако не друго
магазинчето изглеждащо доста топло. Спрях..дали пък да не си тръгна…тук няма нищо за мен. Протегнах ръка и отворих вратата. Влязох.
Веднага усетих топлината по лицето и ръцете ми. Почуствах се приятно и радостно от факта, че ще успея да се по сгрея.
Огледах се…хах…странно. Магазинът беше на самообслужване. До касата стоеше табелка с надпис „Избери и си вземи!“
Огледах се отново. Наоколо имаше големи стъклени витрини, а на полиците бяха наредени всякакви и най-различни видове чаши.
Приближих се. Хм…Всичките бяха красиви, някои по-груби, по-изчистени, а други по фини. Но всяка имаше нещо, което я отличаваше от останалите, но именно това я правеше интересна и привлекателна.
Завъртях се..Започнах да се вглеждам във всяка една от тях. Докато се опитвах да разгледам всичките и да ги преценя, погледът ми спря върху една.
Беше по-странна от останалите, кристална, но украсата и беше различна. Не можех да разбера защо точно на тази се спрях. Интуиция може би.
Реших, че искам точно тази. Ръката ми сякаш сама трепна и посегна към витрината. Отворих я внимателно и взех чашата.
От близко беше още по-запленяваща. Държейки внимателно чашата в ръце се отправих към касата за да платя.
На касата стоеше възрастна жена с големи очила, която се усмихваше приветливо. Жената изрече:
-Е, значи си избрахте, не беше толкова трудно нали?- поглeдът и се спря върху чашата в ръката ми.
-Да, тази ми изглежда наистина хубава.-отвърнах аз, като се усмихнах.
- Да знаете, че тази чаша е по-специална, иска по-специално внимание иначе може да я счупите. Сигурна ли сте, че искате точно нея?
-Така ли….е аз ще внимавам.- отново погледнах чашата.
Гледах я внимателно. Хм…изглеждаше толкова красива и искряща. Виждах собственото си отражение в нея. Хванах я с едната ръка, така че да мога хубаво да я огледам.
Изведнъж чашата изпука. Дъхът ми спря, а очите ми се разшириха. Какво аз ли го направих?
-Понякога, желаем нещо толкова силно, че желанието ни го убива-каза жената на касата като се усмихна.
-Ами сега? Какво да правя?
Заплатих счупената чаша и излязох навън. Можеше да си закупя друга. Но някак си самото желание ми се беше изпарило. Чувствах се тъжна. Дали заради загубата на чашата? Дали заради това, че не можех да притежавам това, което искам? Или заради усещането на изящното стъкло в ръката ми, усещането, което се беше изпарило?
Исках само да се постопля в магазинчето. Не мислех, че там може да има нещо, което може да ме направи по-щастлива, но и не вярвах, че може да има нещо, което да ме натъжи.
Вашият коментар